Постинг
20.06.2012 16:53 -
... всичко
Аз мога... всичко: да се ядосвам, да мразя, да съм сърдита, да унивам, да плача, да ненавиждам, да греша, да съм спокойна, да обичам, да съм приятелски настроена, да съм жизнена, да се усмихвам, да съм щастлива, това ме прави човек. И аз съм човек, въпреки всичките изказвания на околните "Ти си робот". "Робот" съм не само аз, "роботи" са всички около мен, защото си вършат работата, а търпят всички нападки, глоби и тъпи коментари от страна на едно стъпало над нас висше стоящия, който идва точно от там където сме ние, но явно се мисли за нещо повече от всички. Това не е първия случай и няма да е последния със синдрома на "Азсъмнещоповечеотвас", но когато ми кажат, че не си върша работата, а аз знам че я върша, защото съм там, а личностите изразили отрицателно мнение по въпроса са били заети да пият и да идват с махмурлук на работа, дори и да са шефове нямат право на мнение за мен.
Правя грешки не го отричам, защото продължавам да твърдя, че съм човешко същество, но и лицето пред мен е същото човешко същество като мен, защо по дяволите трябва да се изкарваме извън нерви един друг докато вместо това можем да изгладим нещата и да вършим работата гладко. Жалко защото всичко свърши. Паднеш ли един път в очите на човешко същество трудно можеш да се издигнеш отново.
Правя грешки не го отричам, защото продължавам да твърдя, че съм човешко същество, но и лицето пред мен е същото човешко същество като мен, защо по дяволите трябва да се изкарваме извън нерви един друг докато вместо това можем да изгладим нещата и да вършим работата гладко. Жалко защото всичко свърши. Паднеш ли един път в очите на човешко същество трудно можеш да се издигнеш отново.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5
Архив